София с постоянният си прираст на население се запътва към корейските си побратими. Смешно е, но и е плачевно състоянието. В час пик една такава колона от няколко мотриси в София се пълни за няма и толкова, но в най-скоро време може би щ...

Водка с утеха, ред въздишки, поредните „последни” сълзи... море от безплатни мечти и тъга, която все някой трябва да плати. Болката в ляво е перманентно явление, мислите се опитват да кацнат на летище „Сътворение”...

         Да чувстваш чувствата, да усетиш усещането, да се потопиш в гнева на гнева си, да докоснеш щастието с върховете на пръстите си, да подушиш неуловимият кислород, за откриеп с поглед крайчеца на слънчев лъч, да намериш себе си &nd...

Съществуването беше обезсмислено.
Нямаше светлина в края на тунела.
Всичко започваше и свършваше с тъмнина.

Трудна за обичане – грешница, облечена в невинност, притежаваща толкова разбити сърца. Мечти загубили полета си, заради нейните безлично изказани думи. Кръв поляна в бой с петли, за нейната отдавна загубена чест. Сълзи изплакани с ...

Убеждаваше хората в своите принципи, постигаше всичко, което искаше с лекотата на лебедово перо. Носеше се из съзнанието на хората като лодка из най-спокойното езеро. Понякога вършееше като вода сипеща се от водопад, а друг път просто ми...

Създаваше апокалипсис из одавна погубеното човешко съзнание. Владееше силата на разбирането от „половин дума”, а четенето между редовете беше нейната специалност. Толкова добре бе овладала техниката на изслушването, че от под...

Може би беше луда, може би света полудяваше с нея. Чувстваше се все по-концентрирана, все по-разсеяна, тъжна, щастлива. Хиляди мисли нахлувага в главата й и нито една от тях не се задържаше за дълго.
Беше седнала на бюрото и си задаваш...

Тя усети студа по върха на пръстите си. Докосна се до мъката на това място. Всичко беше попито от светлина, но празнотата някак си я погълваше и създаваше безбрежна се пустота. Зеленината по върховете на планината едвам създала уют в сър...